Понякога в училище или в градината идва ново дете. Може да говори друг език, да има различни обичаи, различна храна или просто да изглежда различно. Понякога тези разлики ни карат да се чувстваме объркани или дори да се страхуваме от непознатото. Но именно тогава е важно да бъдем толерантни.

Толерантността означава да приемаме другите такива, каквито са, дори когато са различни от нас. Тя ни помага да разберем, че новото дете не е „лошо“ или „странно“, а просто има различен опит и история. Всеки човек – и голям, и малък – има чувства, радости и страхове, и всеки заслужава да бъде уважаван и приет.

Когато сме толерантни, ние даваме възможност на новото дете да се чувства добре дошло. Можем да се представим, да го поканим да се включи в играта или да му покажем какво обичаме да правим. Дори малко внимание и усмивка могат да направят голяма разлика.

Да приемаме различията означава също да научим нещо ново. Може да разберем как се играят други игри, какво ядат другите деца или какви обичаи имат в семейството си. Това прави света по-интересен и по-красив, защото всеки от нас носи нещо специално.

Когато новото дете се почувства прието и разбирано, то започва да се усмихва, да се смее и да се чувства сигурно. И тогава всички – и старите, и новите деца – могат да бъдат приятели, да се учат едни от други и да правят заедно света по-добро място.

Толерантността не е трудна – тя започва с добро сърце, усмивка и желание да разберем другия. И точно това прави игрите и училището по-щастливо за всички.